Могъщите викинги винаги са привличали страстното внимание на хората през вековете. Те са известни със своите смели набези, огромни кораби и културна идентичност, която отеква векове по-късно.
За да разберем истински причините за възхода и влиянието на тези свирепи воини, е важно да разгледаме историята и начина на живот от онази епоха, през която те са извършвали набези в чужбина и са завладявали земи.
Изследвайки историята на произхода на викингите, тяхната култура, религия, морски тактики и битки, ние сме в състояние по-добре да разберем как един непоколебим народ се е превърнал в неудържима сила.
В тази статия ще открием как тези доблестни викинги са оформили Европа във времена на мир и война, приблизително между 793 и 1066 г.
От около 800 г. до 11-ти век голям брой скандинавци напускат родните си страни, за да търсят щастието си другаде. Тези морски воини, известни общо като викинги или норманци („хора от Севера“), започват с нападения над крайбрежни обекти, особено незащитени манастири на Британските острови.
През следващите три века викингите ще оставят своя отпечатък като пирати, нападатели, търговци и колонизатори.
Те ще открият Америка много преди Христофор Колумб и ще стигнат на изток чак до пределите на Русия.
Произход на викингите
Въпреки че често им се приписва статут на диваци, нападащи по-цивилизовани нации в търсене на съкровища и жени, мотивацията и културата на викингския народ са много по-разнообразни. Тези нападатели също така улесняват много промени в цялата територия, вариращи от икономиката до военното дело.
Точните причини, които карат викингите да напуснат родината си, са несигурни. Някои предполагат, че това се дължи на пренаселеността на родината им, но първите викинги са търсили богатства, а не земи. През осми век от н.е. Европа забогатява, подхранвайки растежа на търговски центрове като Дорестад и Квентовик на континента и Хамуик (днес Саутхемптън), Лондон, Ипсуич и Йорк в Англия. Скандинавските кожи са били високо ценени на новите пазари. Благодарение на търговията си с европейците, скандинавците откриват нови навигационни технологии, нарастващото богатство и вътрешните конфликти, които го придружават между европейските кралства. Предшествениците на викингите – пирати, преследващи търговски кораби в Балтийско море – използват тези знания, за да разширят дейността си в търсене на богатство към Северно море и отвъд него.
Откъде идват викингите?
За разлика от някои популярни представи за викингите, те не са били „раса“, свързана с общ произход или патриотизъм. Повечето викинги, чиято дейност е най-добре позната, произхождат от регионите, известни днес като Дания, Норвегия и Швеция, въпреки че историческите архиви споменават финландски, естонски и саамски викинги. Общото между тях е, че идват от чужда страна, не са били „цивилизовани“ в местния смисъл на думата и, което е по-важно, не са били християни.
Викингска епоха
Много историци често свързват термина “викинг” със скандинавската дума “vikingr“, което означава “пират”, но този термин се отнася за отвъдморски експедиции и е бил използван като глагол от скандинавците, за да обозначи периодите, в които мъжете традиционно са отделяли време да отидат “при викингите през лятото”. Въпреки че мнозина вярват, че тези експедиции включват нападения над манастири и градове по крайбрежието, много от тях всъщност са били с цел търговия и наемане като чуждестранни наемници.
Викингската епоха обикновено се отнася за периода от 800 г., няколко години след първия регистриран набег, до 1050-те години, няколко години преди нормандското завладяване на Англия през 1066 г. През това време обхватът на скандинавския народ се разпростира до всички краища на Северна Европа и много други нации откриват викинги, които плячкосват бреговете им. Най-далечните сведения за викинги са от Багдад, където са търгували със стоки като кожи, бивни и тюленова мазнина.
Викингски набези
Викингски набег над монасите от Линдисфарн, малък остров край североизточния бряг на Англия, бележи началото на викингската миграция от Скандинавия през 793 г. Това място е било добре познато абатство, известно на целия континент със своите образовани монаси и огромна библиотека.
По време на този набег монаси са убити, хвърлени в морето или взети в робство заедно с много църковни съкровища, а самата библиотека е изравнена със земята. Това събитие проправя пътя за това как викингите ще бъдат възприемани през цялата викингска епоха: като диви воини, които нямат никакво уважение към религията или знанието.
В годините след първия викингски набег, крайбрежни села, манастири и дори градове са обсаждани от тези чуждестранни нашественици, базирани в морето. Поради честотата на морските атаки, са направени много разработки в укрепленията под формата на укрепени пристанища и каменни стени, обърнати към морето – защити, които се оказват много ефективни за възпиране на набезите.
Причината за тези атаки е обект на дебат сред учените, въпреки че причините често произтичат от неща като християнското преследване и насилственото покръстване на езичниците, за да се намали селскостопанското производство в скандинавския регион. Много по-добре документирани причини биха могли да подтикнат тези хора да напуснат студените си и сурови домове, за да търсят начини за оцеляване другаде.
И все пак, въпреки безпощадността на родината им, повечето викинги се завръщат там в края на всеки сезон със съкровища, роби и стоки, за да оцелеят още една зима.
Викингски кораб
В сърцето на викингската култура стои викингският кораб. Тези забележителни плавателни съдове, особено дългите кораби, оформят живота на скандинавските моряци и променят хода на европейската история.
Усъвършенствани в продължение на повече от 10 века, уменията за корабостроене на скандинавците дават началото на голямо разнообразие от кораби – от малки рибарски лодки и товарни кораби с голям капацитет до известните светкавично бързи дълги кораби, използвани за набези, прочутият викингски драккар. Но независимо от размера им, повечето кораби са проектирани с тясна форма и малко газене, което им дава голяма адаптивност за използване както в морето, така и в реките.
Викингското корабостроене достига своя връх през 7-ми век, когато те изобретяват кила – структурна греда, която се простира от носа до кърмата и е по-ниска от основното тяло на кораба. Тази характеристика увеличава скоростта и стабилността и предотвратява нежеланите странични движения. Килът, заедно с добавянето на голяма мачта и голямо платно, в крайна сметка позволява на скандинавците да извършват дълги пътувания през Северния Атлантик. Тези викингски кораби днес се считат за революционни в своя дизайн и за технологично чудо.
За да започнат процеса на корабостроене, викингите забивали клинове в прясно отсечени дървета, докато дървесината се цепела по посока на влакната. За един кораб могат да бъдат отсечени до 20 големи дъба. Дървото се оформяло и подреждало така, че дъските да пасват идеално в конструкция тип „клинкер“, застъпвайки се като ветрило. При корабостроенето тип „клинкер“ първо се изгражда външната част, а след това вътре се поставя рамката. Корабът бил покрит с водоустойчива смес от животинска козина, вълна или мъх, импрегнирани с катран и стабилизирани с железни нитове. Крайният резултат бил невероятно бърз и гъвкав кораб, който нищо не можело да настигне.
Мъжете гребели с поредица от гребла, допълнени от голямо платно, вероятно от вълна. Според Кралските музеи в Гринуич, вместо рул, драккарите са имали кормилно весло, закрепено отзад от дясната страна на кораба.
Към средата на 9-ти век набезите наистина се засилват, тъй като слухът за леснодостъпното богатство на Европа се разпространява из целия скандинавски регион. Скандинавските села и общности се обединяват, за да строят кораби с намерението да подобрят условията си на живот чрез набези.
Викингите обръщали толкова внимание на изкуството, колкото и на занаята. Драккарите обикновено били украсявани с резбовани глави на дракони на носа, за които се вярвало, че прогонват злите духове.
Драконовата глава, съчетана с голямо квадратно платно с червени и бели ивици, се превръща в запазена марка на викингите. Тази гледка ще всява страх у европейците в продължение на три века.
Експедиции в Новия свят
Викингите установяват колонии на западния бряг на Гренландия през 10-ти век. Викингските саги разказват за пътуванията, които те предприемат от тези гренландски колонии към Новия свят. Те споменават места, наречени “Хелуланд” (смятано за остров Бафинова земя), “Маркланд” (смятано за Лабрадор) и “Винланд” (по-мистериозно място, за което някои археолози вярват, че може да е Нюфаундленд).
Към момента единственият потвърден викингски обект в Новия свят се намира в Л’Анс о Медоус, в северния край на Нюфаундленд. Този обект е разкопан през 1960-те години. Освен това има три възможни викингски обекта, които археолози наскоро са изследвали в Канада. Два от възможните обекти се намират в Нюфаундленд, докато третият е на остров Бафинова земя, в канадската Арктика.
Един възможен викингски обект се намира в Пойнт Розе, в южната част на Нюфаундленд; на обекта археолозите откриха огнище за топене на желязо близо до структура от чим.
Друг възможен викингски обект се намира в Соп Арм в Нюфаундленд и включва поредица от „капани“, които вероятно са били използвани за улавяне на големи животни като карибу. Тези капани са подредени в права линия и археолозите смятат, че викингите може да са подкарвали животните към тях, където са могли да бъдат уловени и убити.
Третият възможен викингски обект се намира в Нанук на остров Бафинова земя; изследователите са открили артефакти, които биха могли да се използват за производство на метал, и останки от структура, която викингите биха могли да построят.
Викингско нашествие
Викингско нашествие в Париж
Викингските армии остават активни на европейския континент през целия 9-ти век, брутално плячкосвайки Нант през 842 г. и атакувайки градове чак до Париж, Лимож, Орлеан, Тур и Ним.
През 844 г. викингите щурмуват Севиля (тогава контролирана от арабите); през 859 г. плячкосват Пиза, но арабски флот ги поразява на връщане на север.
През 911 г. кралят на западните франки предоставя Руан и околните територии чрез договор на викингски вожд на име Роло в замяна на това последният да отказва преминаването по Сена на други нападатели. Този регион в Северна Франция днес е известен като Нормандия, или “земя на хората от Севера”.
През 9-ти век скандинавците (особено норвежците) започват да колонизират Исландия, остров в Северния Атлантик, където никой не се е установил в голям брой дотогава. Към края на 10-ти век някои викинги (включително известният Ерик Червения) се заселват още по-на запад, в Гренландия.
Според по-късни исландски истории, някои от първите викингски заселници, установили се в Гренландия (включително викингския герой Лейф Ериксон, син на Ерик Червения), се смята, че са били първите европейци, открили и изследвали Северна Америка. Те нарекли мястото на дебаркиране Винланд (Земя на виното) и построили временно селище в Л’Анс о Медоус, в днешен Нюфаундленд. Освен това има малко доказателства за присъствие на викинги в Новия свят и те не са създали постоянни колонии.
Датско господство
Управлението в средата на 10-ти век на Харалд Синезъби, крал на новообединена, мощна и християнизирана Дания, бележи началото на втора викингска ера.
Мащабни набези, често организирани от кралски вождове, удрят бреговете на Европа и особено на Англия, където линията на кралете, потомци на Алфред Велики, е в упадък.
Бунтовният син на Харалд, Свен Вилобради, води викингски набези в Англия от 991 г. и завладява цялото кралство през 1013 г., изпращайки крал Етелред в изгнание. Свен умира на следващата година, оставяйки сина си Кнут (или Канут) да управлява скандинавска империя (включваща Англия, Дания и Норвегия) над Северно море.
След смъртта на Кнут, двамата му синове го наследяват, но и двамата умират до 1042 г. и Едуард Изповедника, син на предишния крал (недатчанин), се завръща от изгнание и си връща английския трон от датчаните. След смъртта му (без наследници) през 1066 г., Харолд Годуинсън, син на най-могъщия благородник на Едуард, предявява претенции към трона.
Армията на Харолд успява да победи нашествие, водено от последния велик викингски крал – Харалд Хардрада от Норвегия – при Стамфорд Бридж, близо до Йорк, но пада под ударите на Уилям, херцог на Нормандия (самият той потомък на скандинавски заселници в Северна Франция) няколко седмици по-късно. Коронясан за крал на Англия на Коледа 1066 г., Уилям успява да запази короната срещу други датски предизвикателства.
Край на викингската ера
Събитията от 1066 г. в Англия ефективно бележат края на викингската ера. По това време всички скандинавски кралства са християнски и това, което е останало от викингската “култура”, е погълнато от културата на християнска Европа. Днес следите от викингското наследство се откриват най-вече в скандинавския произход на някои имена на места и речник в регионите, където са се установили, особено в Северна Англия, Шотландия и Русия. В Исландия викингите оставят богата литература – исландските саги, в които възпяват най-големите победи от своето славно минало.
Викингски митове
Много съвременни представи за викингите произлизат от католическата пропаганда. След плячкосването на множество християнски обекти и загубата на безброй реликви и съкровища, католическата църква се опитва да ги дехуманизира. До управлението на кралица Виктория във Великобритания викингите все още са описвани като насилствен и варварски народ. През 19-ти и 20-ти век представите се променят дотолкова, че викингите са прославени като благородни диваци с рогати шлемове, горда култура и страховита доблест в битка.
Що се отнася до най-популярните викингски митове, създадени от тези погрешни представи, доказано е от историята, че следните факти са ясно неверни:
- Викингите са носили рогати шлемове. Викингите традиционно са носили шлемове с открита глава или са носили прости шлемове от кожа и метална рамка с предпазител за лицето при нужда. Идеята за рогатите шлемове се ражда по време на викингското възраждане при управлението на Виктория.
- Те са били мръсни и небрежни. Археолозите редовно намират следи от гребени, лъжици и други прибори за лична хигиена, които показват, че викингите са били много отдадени на поддържането на лична хигиена.
Въпреки че условията на живот в скандинавските региони със сигурност са били сурови и трудни, много викинги са страдали от недостиг на ресурси и хората са се заселвали на големи разстояния, без истинско единно ръководство. През викингската епоха скандинавците успяват да се наложат повече в света и да си изградят репутация, която надхвърля простото варварство. Докато някои викинги са били мотивирани от жажда за богатство, мнозина са търсили по-мирни икономически отношения със съседните нации.
Всъщност, както пише Форте и др., няма драматичен край на викингската ера. Авторите твърдят, че скандинавските кралства бавно са се асимилирали и интегрирали в “по-широкото политическо тяло на европейското християнство”.
