Роло (ок. 860 – 930 г.) е викингски вожд, който става основател и първи владетел на региона Нормандия.
Той приема християнството като част от споразумение с франкския крал Шарл III Смирения (893–923 г.) през 911 г. (променяйки името си на Робер), а историята му по-късно е разкрасена от християнски писатели, които го представят като модел за подражание.
Див викингски вожд, който се превръща в еталон за християнска добродетел и установява правов ред в страната.
В процеса на това обаче те до голяма степен игнорират всичко, което се знае за живота на Роло преди срещата му с Шарл.
Роло – един необикновен викинг
Той е пра-пра-пра-пра-прадядо на Уилям Завоевателя (първият нормандски крал на Англия, 1066–1087 г.) и прародител, или предполагаем такъв, на редица европейски монарси, чиято линия води началото си от неговите преки потомци. От 2013 г. Роло е част от телевизионния сериал „Викинги“, където се играе от британския актьор Клайв Станден. Противно на представянето му в сериала, няма доказателства, че Роло е бил брат на Рагнар Лодброк, но има предположения, че Роло е участвал или дори е ръководил обсадата на Париж през 885–886 г., както е показано в шоуто.
Какъвто и да е бил преди да управлява Нормандия, Роло спазва думата си пред Шарл и не само защитава региона от викингски набези, но и възстановява реда в земите, които преди това е помагал да бъдат разрушени. Смята се, че е управлявал чрез викингски закон, базиран на концепцията за лична чест и индивидуална отговорност, реформирайки слабите и неефективни закони, които магистратите са се опитвали да прилагат преди неговото управление. Умира около 930 г., вероятно от естествена смърт, тъй като в архивите от онова време няма сведения за противното.
Роло и неговият произход
Много от детайлите за живота на Роло от Нормандия са полулегендарни, както отбелязва изследователят Робърт Фъргюсън:
„Неговите биографи, хронисти и поети – като Роло, Ролон, Робер, Родулф, Руинус, Росо, Ротло и Хролф, Ролф Ходока, основател около 911 г. на това, което става херцогство Нормандия – го описват заедно с Рагнар Кожените гащи и Ивар Безкостния. Тяхната известност сред съвременниците им нараства през годините поради липса на достатъчно биографична информация, което ги превръща от обикновени смъртни в плътни хибриди от хора, митове и легенди.“
Фъргюсън е прав, че никой не знае откъде идва Роло, какъв е произходът му или какво точно е правил преди сътрудничеството си с Шарл Смирения. Дори след основаването на Нормандия (от „Northmen“ – земята на викингите), историята му далеч не е сигурна, тъй като е украсена от нормандския историк Дудо от Сен-Кантен (X век) около 986 г. в неговата „История на норманите“.
Дудо твърди, че той е бил датски аристократ, който е извършвал набези в Западнофранкското кралство заедно със своите сънародници преди договора с Шарл и покръстването си. Дудо също твърди, че е бил приятел и другар на крал Алстем от Източна Англия, когото учените идентифицират като бившия викингски лидер Гутрум (починал около 890 г.), който е победен в битката при Едингтън от Алфред Велики през 878 г., принуден е да приеме християнството и става крал на Англия през 880 г. Близките отношения на Роло с Гутрум подкрепят тезата за датския му произход, тъй като е известно, че Гутрум е бил датчанин и, както посочва Фъргюсън, срещата им, описана в разказа на Дудо, „звучи като емигрант, който сърдечно поздравява друг“ (178).
Твърди се също, че Роло е бил от Норвегия, отново с аристократичен произход, но това твърдение се появява по-късно, през XI век, и е популяризирано през XII век в трудовете на Уилям от Малмсбъри (ок. 1095–1143 г.). Внукът на Роло, Робер II, архиепископ на Руан (управлявал 989–1037 г.), е бил известен като Робер Датчанина и е ясно, че мнозинството от викингските нападатели са идвали от Дания, така че датският произход е не само вероятен, но и логичен. Въпреки това няма ясен консенсус по този въпрос и скорошните опити за доказване на произхода на Роло са неуспешни.
През 2016 г. норвежки археолози получават разрешение да отворят гробницата на внука на Роло, Ричард I (управлявал 942–996 г.), и неговия правнук Ричард II (управлявал 996–1026 г.), но откриват, че телата в саркофага не принадлежат на тези мъже и всъщност са много по-стари от епохата на викингските нападения. Най-вероятно, според археолозите, отворили гробницата, двете тела са били преместени в саркофага от друга гробница, а тези на Ричард I и II са били преместени на неизвестно място в миналото, за да бъдат защитени от иманяри. Така или иначе, това не ни дава яснота за произхода на Роло.
Разказът на Дудо за живота на Роло и съответно за неговия датски произход е поставян под въпрос многократно от изследователи, които посочват очевидната християнизация на човека и неговите действия. Въпреки това, трудът на Дудо е първият, който записва каквото и да е за Роло (поръчан е от Ричард I) и той е имал достъп до преките потомци на Роло, както и до документи, които по-късно са изгубени.
Всеки следващ автор, пишещ за Роло, включително Уилям от Малмсбъри, черпи вдъхновение от работата на Дудо за своя собствен разказ. Следователно, въпреки по-късните претенции за норвежки произход, е много вероятно Роло да е бил от Дания, както твърди Дудо, дори ако много учени предпочитат норвежката версия на исландския хронист/историк Снори Стурлусон (1179–1241), тъй като намират потвърждение за твърденията му в по-ранния труд на Ришер от Реймс (X век). Както при много велики викингски фигури, легендата за Роло от Нормандия в крайна сметка засенчва и след това замъглява реалния живот на човека.
Роло, викингски вожд
Сигурно е обаче, че той е бил викингски вожд, който е водил набези в Западнофранкското кралство. Хронистът Флодоард (893–966 г.) описва викингски набег около 876 г., който опустошава района около Руан, и това съвпада с казаното от Дудо за дейността на Роло в региона по същото време. Викингските набези във Франкия започват през 820 г. и продължават редовно, като корабите лесно навлизат по Сена, докато не е сключен мир с Роло около 911 г.
Първият набег през 820 г. е неуспешен, защото викингите нямат представа кого или какво ще срещнат, след като слязат на брега. Те лесно са победени от бреговата охрана и, понасяйки загуби, се оттеглят. Когато се завръщат през 841 г. под командването на Асгейр, те са много по-добре подготвени. Ограбват и изгарят Руан и отнасят огромни количества плячка. Този набег е последван от обсадата на Париж от северния вожд Регинерус през 845 г., която приключва едва когато Шарл Плешивия (843–877 г.) плаща на викингите, за да си тръгнат.
Около 858 г. набезите във Франкия стават толкова доходоносни за викингите, че известните вождове Бьорн Железния (смятан за син на Рагнар Лодброк и кралица Аслауг) и Хастейн (известен още като Хастинг) атакуват региона точно преди или след известната си експедиция в Средиземно море. През 876 г. 100 кораба плават нагоре по Сена, за да унищожат региона, и този набег вероятно е бил воден или съводен от Роло, или поне той е изиграл важна роля в това събитие. Също така изглежда почти сигурно, че той е имал важна роля в последвалата обсада на Париж през 885–886 г.
По това време за Шарл Смирения е очевидно, че е безсмислено да се опитва да отблъсне викингските нападатели. Единствените случаи, в които Западна Франкия има положителен резултат при тези набези, са когато кралят плаща на викингите да оставят градовете на мира. Както отбелязва Фъргюсън, „политиката на умиротворяване, понякога с добри намерения, се практикува от франкските владетели в продължение на почти век преди споразумението [между Шарл и Роло] и бенефициентите са били датчани“.
Тяхното споразумение не е било нищо ново, а просто продължение на отбранителна политика, която изглежда е работила най-добре. Разликата между договора от 911 г. и предишните придобивки е характерът на Роло. За разлика от старите викингски вождове, които след като вземат плячката си, се връщат или насърчават други да извършват набези, Роло приема предложеното споразумение сериозно и се ангажира пред краля и хората, които се е заклел да защитава.
Роло и Шарл Смирения
Според Дудо, франките при Шарл Смирения най-накрая разбират, че няма начин да спрат викингските набези и че ще трябва или да продължат да плащат исканата от викингския вожд цена, или да намерят нов подход към старата политика. Съветниците на краля го питат защо не е готов да направи повече, за да спаси кралството си, отколкото е правил досега, и той, вбесен, им казва, че ако имат по-добри идеи, ще се радва да ги чуе. Дудо пише, че съветниците отговорили:
„Ако ни се доверите, ще ви дадем подходящи и разумни съвети за вас и за кралството, така че народът, твърде измъчен от нуждите, да може да си почине. Нека земята от река Андел до морето бъде дадена на езическите народи; и освен това, свържете дъщеря си с Роло чрез брак. Така ще можете да станете мощни срещу народите, които ви се съпротивляват; защото Роло е роден от гордата кръв на крале и вождове; той е много красив на тяло, готов боец, проницателен в съветите си, с приличен външен вид, който ни е приятен, верен приятел на тези, на които дава думата си, страшен враг на тези, на които се противопоставя, постоянен и приятен васал във всичко, с интелигентен ум, какъвто трябва да имаме. (История на Дудо 2:25)“
След като обмисля съвета им, Шарл изпраща архиепископа на Руан при Роло, за да представи предложението. Роло се консултира със своите датски вождове, които подчертават, че земята, макар и в момента пуста, има редица предимства и той трябва да приеме предложението.
Роло го прави и е определена дата за неговото кръщение и брак с дъщерята на Шарл, Гизла (наричана още Гизела, ок. 911 г.). Когато денят настъпва, Роло отказва да се кръсти, посочвайки, че земята, която кралят му предлага, е в руини и ще му трябват няколко години, за да се възстанови. Съветниците на краля го съветват да даде на Роло всичко, което иска, за да не само защити кралството, но и да спечели души за Христос, които биха били впечатлени от викингски лидер, приемащ християнството.
Шарл предлага на Роло Фландрия, но Роло отказва, защото земята е твърде блатиста, и тогава кралят му предлага Бретан, който граничи със земите, предложени в договора, и Роло приема всичко това. За да финализира споразумението и да покаже подходящо уважение към краля, от Роло е поискано да целуне крака на краля, но, както разказва Дудо:
„Роло не искаше да целуне крака на краля и епископите казаха: „Този, който приема такъв дар, трябва да отиде дотам, че да целуне крака на краля.“ Но Роло отговори: „Никога няма да целуна крака на никого.“ Накрая, подтикнат от молбите на франките, той заповяда на един от своите воини да целуне крака на краля. Човекът веднага сграбчи крака на краля, вдигна го до устата си и го целуна, докато стоеше прав, и събори краля по гръб. Последва голям смях [сред викингите] и голям шум сред [франките].“
Кралят и неговите благородници обаче не се смущават от случилото се и Роло е кръстен, оженен за Гизла и поема владението на земите си съгласно Договора от Сен-Клер-сюр-Епт през 911 г. Той веднага се заема с политика на реформи и обновяване, както описва Дудо:
„Той наложи на народа вечни привилегии и закони, разрешени и декретирани по волята на вождовете, и ги принуди да живеят заедно в мир. Той издигна църкви, които бяха разрушени до основи, възстанови храмове, които бяха унищожени от посещенията на езичниците, и построи нови църкви и разшири стените и защитните съоръжения на градовете.“
Роло подобрява земите, които са му дадени, във всяко отношение, но също така значително спазва договора, който е сключил с Шарл: няма повече следи от викингски набези във Франкия след 11 септември 911 г.
Роло от Нормандия
Въпреки че Роло често е цитиран като първия херцог на Нормандия, той никога не е носил тази титла (Ричард II, неговият правнук, е първият херцог). Понякога е наричан граф Роло от по-късните историци, но съвременните документи го наричат просто „Роло“. Например, поземлена концесия от 918 г. споменава „земите, които отстъпихме на норманите от Сена, по-специално на Роло и неговите спътници, за защитата на кралството“ (Фъргюсън, 183). Каква титла е претендирал за себе си, не е известно, но ранните историци като Дудо и Флодоард го наричат „вожд“.
Според всички сведения той управлява кралството си като викингски вожд, реформирайки пасивните закони, които просто предполагаха приемливо поведение, и прилагайки закон, който набляга на личната чест и отговорност. Кражбите, нападенията и убийствата са били наказуеми със смърт, но също и измамата, както ясно показва една анекдота:
„Роло въвежда декрет, нареждащ земеделските инструменти да се оставят навън на полето и да не се прибират вкъщи в края на деня. За да създаде впечатлението, че са го направили и че са били ограбени, изглежда, че жената на един земеделец е скрила инструментите на съпруга си. Роло компенсира човека за загубата му и нарежда потенциалните заподозрени да бъдат съдени чрез изпитание. Когато всички оцеляват след изпитанията, той нарежда жената да бъде бита, докато не си признае. И когато съпругът признава, че е знаел от самото начало, че тя е виновна, Роло е обявен за виновен по две обвинения: „Ти, който казваш, че си главата на жената, е трябвало да я накажеш. Другото, че си бил съучастник в кражбата и не си искал да я разкриеш.“ Той ги обесва и двамата и ги подлага на жестока смърт – действие, което според Дудо толкова ужасява местните жители, че територията става и остава свободна от всякаква дребна престъпност в продължение на век след това. (Фъргюсън, 186-187)“
В друг случай той наказва мъже, виновни за опетняване на неговата репутация и тази на жена му, като ги екзекутира на обществения площад в столицата си Руан. Това обезсърчава другите да дават фалшиви показания срещу съседите си чрез клюки и клевети.
Тези мерки изглеждат сурови за някои епископи в региона, които се обръщат към Папата за съвет. Казано им е да разглеждат покръстването на Роло и покръстването на езичниците като цяло „не като събитие, а като процес, който неизбежно ще отнеме време, за да се реализира“ (Фъргюсън, 188). Каквито и проблеми да са имали епископите с управлението на Роло, те не са могли да оспорят успеха му в поддържането на обществения ред или просперитета, който той носи на земята.
Тези мерки изглеждат сурови за някои епископи в региона, които се обръщат към Папата за съвет. Казано им е да разглеждат покръстването на Роло и покръстването на езичниците като цяло „не като събитие, а като процес, който неизбежно ще отнеме време, за да се реализира“ (Фъргюсън, 188). Каквито и проблеми да са имали епископите с управлението на Роло, те не са могли да оспорят успеха му в поддържането на обществения ред или просперитета, който той носи на земята.
Представяне на Роло във „Викинги“
В телевизионния сериал „Викинги“ Роло е брат на Рагнар Лодброк, който след обсадата на Париж заминава за Западна Франкия, за да заеме място на Сена, което да позволи бъдещи набези. Научил от прорицателя на селото, че един ден ще управлява кралство, Роло лесно е убеден от франките да предаде доверието на брат си и да приеме предложението им за земя и брак с принцеса Гизла. Както споменахме, нищо не се знае за младостта, образованието, роднините или дори мястото на произход на Роло и няма доказателства, че той е бил свързан с Рагнар Лодброк. Историческата Гизла е била много младо момиче по време на годежа си с Роло, така че нейният образ в сериала е фикционализиран.
Единствените събития, описани в телевизионния сериал, които се отнасят до историческия Роло, са тези, свързани с основаването на Нормандия и защитата на региона, включително, очевидно, владеенето на езика. Смята се, че Роло е бил доста висок и широкоплещест (както е представен в шоуто) и е получил епитета „Ходока“, защото е предпочитал да ходи, вместо да язди кон (или е бил твърде тежък за кон).
Роло се оттегля около 927 г. и синът му Уилям Дългия меч (927–942 г.) го наследява, като умира малко след това, около 930 г. Незаконният син на Уилям Дългия меч, Ричард I (известен още като Ричард Безстрашния), се възкачва на трона около десетгодишна възраст, след смъртта на баща си. Ричард I спазва политиките на баща си и дядо си и тази политика ще бъде продължена от Ричард II.
Управленията на неговите наследници, Ричард III (1026–1027 г.) и Робер I (1027–1035 г.), са белязани от нестабилност и гражданска война, които приключват с управлението на Уилям I (Уилям Завоевателя), херцог на Нормандия 1035–1087 г., както и крал на Англия между 1066–1087 г. Завладяването на Англия от Уилям радикално променя не само британското общество, но и европейската култура като цяло, а неговите политики отекват тези, въведени по-рано от Роло от Нормандия.
