В скандинавската митология Хел е богинята и владетелка на Хелхайм, царството на мъртвите. Хел е най-малкото дете на злия бог Локи и великанката Ангрбода. Тя обикновено е описвана като страховита вещица, наполовина жива и наполовина мъртва (едната половина е синкаво-черна, а другата с цвят на плът), с мрачно и зловещо изражение.
Лицето и тялото ѝ са на жива жена, но бедрата и краката ѝ са на труп – петнисти и разлагащи се. Хел е изпратена в подземния свят, след като е отвлечена от боговете. Нейната зала в Хелхайм се нарича Елиуднир, домът на мъртвите, и е заобиколена от високи стени. Нейни слуги са Ганглати и прислужницата ѝ Ганглот.
Митологията за Хел
Имало е време, когато попадането при Хел е било неизбежно, но това не се е възприемало като наказание: Хел, дъщерята на Ангербода и Локи, управлява скандинавското царство на мъртвите. Тя е пазителка на душите на покойниците. Тези, които умират в морето или в битка, имат други дестинации; всички останали отиват при Хел, която ги посреща в своя дом, Хелхайм, независимо дали са били добри, лоши, грешници или светци приживе.
Царството на Хел не е място за мъчения с огън и сяра. То е по-скоро странноприемница или гара за мъртвите, въпреки че веднъж пристигнал, човек никога не може да си тръгне. Хелхайм е тъмно, сиво, влажно и мъгливо царство: концепцията за горещината като наказание е привнесена от топлите южни климати заедно с християнството. Липсата на топлина без надежда за пролет е била скандинавският еквивалент на пустошта. Въпреки това, някои части на Хелхайм са по-комфортни от други: Хел преценява и решава точно къде ще бъде насочена всяка отделна душа.
Хел и нейните братя, вълкът Фенрир и змията Йормунганд, са отгледани от своята майка, вещицата Ангербода, в Желязната гора. Пророчеството гласяло, че двамата братя и сестра им един ден ще поведат армия от разрушители срещу Асите. Один, знаейки за пророчеството, ги „довежда“ в Асгард, за да ги хване в капан и да предотврати съдбата. Один лично взема Хел и я изхвърля възможно най-далеч: тя попада в царството на смъртта и става негова кралица. Тя живее в голямата зала Елиуднир, в сърцето на Хелхайм.
Тя остава предопределена да предвожда въстание на бунтовни духове и призраци. Хел се появява в сънищата, като най-известният е този на Балдур, синът на Один. Тя му се явява три дни преди смъртта му, като му предрича (точно), че след три дни ще го приеме в прегръдките си. Тъй като баща ѝ (Локи) допринася за смъртта на Балдур чрез отрова, не е ясно колко точно информация е имала Хел преди своето предсказание.
Скандинавската богиня на смъртта, Хел, е известна и с други имена като Хела и Хела, наред с други. Дори под своите многобройни имена и форми, Хел остава важна фигура в скандинавската митология. Тя често е смятана за владетелка на Нифлхайм (мрака), където пребивават мъртвите, чийто живот не е бил почетен.
Описват я с бледа кожа, заради дългия живот в тъмнината, и с белег от едра шарка по бузата. Поради тези причини нейното присъствие може да се разглежда едновременно като мистериозно и плашещо.
Въпреки това, с течение на времето, мнозина са се привързали към тази мощна, но неразбрана фигура, заради връзката, която тя поддържа с нашата собствена смъртност.
