Когато мислите за викингски села, какво изниква в съзнанието ви? Представяте ли си оживено селище, заобиколено от крепостна стена? Или може би земеделско селце, скрито в някое отдалечено кътче на Европа?
В действителност викингските села са варирали значително по размер и структура в зависимост от тяхното местоположение, предназначение и вида на произвежданите стоки.
В резултат на това много съвременни френски селища са вкоренени в скандинавската митология; места като Екакелон (което означава “къщата от тази страна”), Улбек-пре-льо-Гро-Тей (буквално преведено като “зелен дъб близо до Гро Тей”) и Диеп (“дълбоко пристанище”) имат уникални истории, които могат да бъдат проследени векове назад!
Нека разгледаме как е изглеждал животът на викингите и как са били устроени техните села.
Земеделски села (Bygdes)
Най-разпространеният тип викингско село се е наричал “bygde”. Това е била малка земеделска общност, състояща се от няколко десетки домакинства, често изграждани върху разчистени земи близо до блата, реки и езера. Тези селища обикновено са били самодостатъчни, което означава, че жителите им са произвеждали достатъчно храна, за да се издържат, без да разчитат на търговия с други общности или чужди сили. Всяко домакинство е разполагало със собствен парцел земя за отглеждане на пшеница, ечемик, овес и ръж, както и за отглеждане на животни като крави, овце и прасета. Жителите на тези общности също са използвали близките водни басейни за риболов, когато е било необходимо.
Градски селища (Tingstadir)
Вторият тип викингско село е бил известен като “tingstadir” или “thingstead”. Тези селища са били по-големи от bygdes, но все още сравнително малки в сравнение със съвременните градове. Обикновено tingstadir са се състояли от 40 до 200 домакинства, заобикалящи голямо открито пространство, наречено “thing carpenter”, където хората са се събирали за обществени събрания и събития като пазари или панаири.
Тези градове обикновено са имали една или две църкви в рамките на границите си, както и зона, определена за гробища. Те са служили и като административни центрове за местните власти, където се е раздавало правосъдие и са се решавали конфликти между съседни общности.
Крепости (Borgar)
Последният тип викингско село се е наричал “borgar” или укрепен град. Тези селища са били изграждани на възвишения и защитавани от високи стени от Камък или дърво, в зависимост от техния размер и местоположение. Borgar често са били разположени близо до важни търговски пътища, за да защитават търговците от преминаващи бандити. Някои от тях са имали и военна функция, като защита срещу вражески нашествия или организиране на нападения срещу съперничещи племена в съседните региони.
Вътре в тези крепости обикновено е имало централна зала, където всички са се събирали за празненства; въпреки това, обикновено не е имало истински жилища вътре в стените, тъй като повечето хора са живеели в по-малки къщи извън главните порти, макар че е могло да има някои изключения в зависимост от размера и целта на конкретния укрепен град!
Основни продукти, произвеждани от викингските селяни
Видът на стоките, произвеждани във викингските села, до голяма степен е зависел от ресурсите, налични в региона. В крайбрежните общности например селяните са се фокусирали основно върху риболова и търговията със стоки с други села.
Във фермите, от друга страна, селяните са отглеждали ечемик и пшеница и са развъждали добитък (овце и говеда) за производство на храна. В някои региони, където ресурсите от желязна руда или дървесина са били в изобилие, селяните са се насочвали към металообработването или дърводелството, за да произвеждат инструменти или оръжия за търговия или отбрана.
Ритъм на живот във викингските села
Животът във викингските села се е въртял около две основни дейности – земеделие и търговия, които обикновено са се извършвали през различни периоди от годината. През пролетта и лятото, когато времето е било по-благоприятно за земеделски дейности като засаждане на култури или отглеждане на животни за месо, селяните са отделяли по-голямата част от времето си за земеделие.
След това е идвала есента, когато реколтата е била прибрана и животните са били заклани, за да се осигурят запаси от храна за зимните месеци, когато търговията е ставала по-важна поради засиленото търсене на чуждите пазари. През този период много селяни са пътували до далечни страни, където са разменяли стоки с местните жители, за да получат допълнителни доставки или материали, от които са се нуждаели у дома.
Независимо дали става въпрос за оживени градове, пълни с търговци от далечни страни, или за спокойни земеделски общности, сгушени на места, далеч от цивилизацията, викингските села са били невероятно разнообразни места, които са предлагали нещо уникално в зависимост от своето местоположение и цел.
От риболова край бреговете до земеделието в сърцето на горите, викингите са изпитвали огромно уважение към природата, което им е позволило да се възползват напълно от нейните дарове, осигурявайки препитанието си чрез упорит труд и находчивост в продължение на много векове, чак до наши дни!
