Имир е първото същество в скандинавската митология. Той е хермафродитен великан, който е прародител на всички великани, а тъй като много от боговете също произлизат от великаните, Имир е техен предшественик. На старонорвежки език името Имир означава „Виещият“, а в някои скандинавски поеми е наричан още Аургелмир.
Според исландския автор Снори Стурлусон, раждането на Имир датира от срещата между огнения Муспелхайм и ледения Нифлхайм в бездната Гинунгагап. Впоследствие Имир е откърмен от кравата Аудумла.
Останалите великани са създадени от самия Имир, докато спи, тъй като той е хермафродит. Жена и мъжки индивид се появяват от потта под мишниците му, а от краката му се ражда син.
@Erica Louise Claire
Аудумла се храни със сол. Един ден от солта се освобождава същество на име Бури, който е първият бог от рода на асите. Той дава живот на сина си Бор, който се съединява с потомка на Имир на име Бестла. От техния съюз се раждат Один, водачът на асите, и неговите двама братя Вили и Ве.
Божествените братя по-късно убиват Имир и удавят всички останали великани в кръвта му. Бергелмир и неговата съпруга успяват да избягат и се скриват в хралупата на едно дърво. Оцелялата двойка по-късно поставя началото на втория род великани.
ИМИР, ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
Братята изграждат космоса от тялото на Имир. От плътта му създават земята, а от кръвта му – океаните. След това от костите му правят планините, а от косата му – дърво. Накрая създават небесния свод от неговия череп, който се поддържа от четири джуджета: Нордри за севера, Аустри за изтока, Судри за юга и Вестри за запада.
Ларвите, които се хранели с тялото на Имир, се превърнали в джуджета. Така боговете им дали човешка форма.
ИМИР ТИТАНЪТ
Имир е въплъщение на хаоса преди самото сътворение. За викингите той напомня и за празнотата на Гинунгагап. Подобно на много народи, които разглеждат „тъмнината върху бездната“ от първата глава на Битие, той е представен като нищо. Въпреки това, Имир е ключовият елемент, върху който боговете изграждат света. Той е основата на всичко съществуващо.
Ролята на Имир в скандинавската митология е напълно логична, тъй като той е предопределен да сее хаос. Великаните са силите на хаоса, които винаги заплашват реда и спокойствието. Те дори успяват да преобърнат реда, установен от боговете по време на Рагнарок.
Имир не само е описан чрез тази конкретна схема, но и неговата смърт е от голямо значение в митологията.
@Dante.
Това обяснява защо Имир е представен като хермафродит, който се възпроизвежда сам, тъй като разграничението по пол все още не е съществувало. Боговете по-късно създават разликата между половете, за да придадат форма на всичко, което преди това е било безформено и неясно.
Съществуват много митове за сътворението чрез хермафродитна концепция. Всъщност историята за скандинавското сътворение е сходна с гръцката.
В скандинавската поема „Прорицанието на вьолвата“ (Völuspá) актът на сътворението е изразен чрез думата „Yppa“, което означава „раждам“, но също и „прокламирам“. Така, чрез поетичната страна на името на Имир, скандинавците утвърждават, че боговете прокламират света, извайвайки го от тялото на Виещия.
