Известен още като „blóðörn“ на старонорвежки или „кървав орел“, този метод е една от най-жестоките, мъчителни и най-продължителни форми на изтезание, описвани някога. Откъде произлиза тази практика? Какво означава тя? Какво трябва да се извърши, за да се заслужи подобно наказание? Отговорите ще откриете в този материал.
Кървавият орел: как се извършва?
Техниката, наречена „кървав орел“, която се свързва най-вече със скандинавските традиции и викингите, може да се приложи по два начина. По-лекият подход се състои в изрязването на фигура на орел върху гърба на жертвата. От друга страна, по-тежкият и ужасяващ метод включва разцепване на ребрата на човека по протежение на гръбначния стълб, изваждане на белите дробове от гръдния кош и разтваряне на ребрата, за да се създаде образът на орел, разперващ крилете си.
Важно е да се уточни, че жертвата е поддържана жива, докато ребрата ѝ се чупят, режат и отделят едно по едно от гръбначния стълб. Не е нужно човек да изпитва това, за да разбере, че става въпрос за неописуемо страдание. Само споменаването на името на този метод е било достатъчно, за да накара цяло село да избяга в паника.
На тази форма на екзекуция са подлагани само хора, виновни за престъпление, което ги лишава от чест. Обикновено това е практика, използвана от скандинавците за отмъщение при ужасяващи деяния, държавна измяна или светотатство, извършено от безмилостен враг. Кървавият орел е служил за смазване на този враг чрез символиката на най-жестоката птица.
@lagertha__raven__odinn
Какво е значението на кървавия орел?
Кървавият орел често е имал няколко значения. Не винаги става въпрос за обикновен ритуал на екзекуция. Той се разглежда и като жертвена церемония. Според скандинавската митология например, методът „кървав орел“ се е практикувал като дар за бог Один, който е бил свързван с орела като символ на мощ и божествено господство.
След всяка спечелена битка викингите, които не са били известни със своята нежност, са смятали за свой дълг да измъчват враговете си и да ги принасят в жертва на бог Один, като кървавият орел е бил най-варварският от всички методи за изтезание.
Кървавият орел е използван в сериала „Викинги“ от синовете на Рагнар, които искат да отмъстят на крал Ела от Нортумбрия за жестоката смърт, която той причинява на баща им, хвърляйки го в яма, пълна със змия, след като преди това го е измъчвал.
Синовете на Рагнар не намират друг начин, освен кървавия орел, за да се изравнят с мъченията, преживени от баща им. Те изрязват орел на гърба на Ела и разцепват ребрата му с брадва, създавайки отвор, през който изваждат белите му дробове. Под ръцете на Ивар Безкостния кралят издъхва малко след това. Така той става първата жертва, подложена на това мъчение.
@vakentin.chht
Почти век след отмъщението на синовете на Рагнар, кървавият орел е използван отново от викингския герой Торф-Ейнар, за да отмъсти на Халфдан Халег, който след като го прогонва от земите му, убива невинния му баща само за да го унижи още повече. Торф-Ейнар събира армия, пленява Халфдан и го подлага на кървавия орел.
Накратко, кървавият орел е символ на триумфа на доброто над злото. Той е бил използван от викингите като реакция на оскверняване, извършено от враг, като се налага наказание, равностойно или надвишаващо обидата по своята ужасяваща жестокост.
Методът „кървав орел“: мит или реалност
В цялата скандинавска литература кървавият орел се споменава само четири пъти. Въпросът обаче е дали това е практика, реално използвана по време на ерата на викингите, или става въпрос за литературна измислица.
Няколко произведения разглеждат този въпрос. Например книгата „Кървавият орел“ от Марк Волтенауер разказва историята на инспектор Андреас Ауер, който, опитвайки се да разкрие мистериите на своя произход, попада на остров, който му разкрива тайни за човешки жертвоприношения, практикувани по време на древни викингски ритуали.
За Роберта Франк, автор на книгата Viking atrocity and Skaldic verse: The Rite of the Blood-Eagle, кървавият орел е птица, която никога не е съществувала. Тя твърди, че това е само алюзия за оставянето на труповете на враговете на бойното поле, които по-късно са били разкъсвани и раздирани по гърба от лешояди.
Някои езиковеди също предполагат, че фактът, че повечето скандинавски саги са написани по време на християнската инвазия, е доказателство, че това е мит, измислен от християните, за да демонизират викингите, с които не са имали най-романтичните отношения. Други историци твърдят, че това са християнски митове, основани на неразбиране на древните северни стихове, към които са добавени детайли от разкази за мъченици и християнски герои.
