Нифлхайм, от старонорвежки Niflheimr, „Свят на мъглата“, е един от деветте свята в скандинавската митология, представляващ царството на мъглата, студа и леда. Като такъв, той е космологичната противоположност на Муспелхайм – светът на огъня и горещината.
Произходът на Нифлхайм
В разказа за скандинавското сътворение, предаден от исландския християнски историк от Средновековието Снори Стурлусон, първото същество, великанът Имир, се ражда, когато ледът от Нифлхайм и огънят от Муспелхайм се срещат в средата на Гинунгагап – бездната, която някога ги е разделяла.
Думата „Нифлхайм“ се среща само в трудовете на Снори и често се използва взаимозаменяемо с „Нифлхел“ – поетично украшение на „Хел“, светът на мъртвите. „Нифлхел“ се среща в древни скандинавски поеми, които са много по-стари от творбите на Снори. Напълно възможно е думата „Нифлхайм“ да е измислица на Снори. Невъзможно е да се разбере дали концепцията, която я придружава, е също толкова късна и невярна, тъй като единственият ни източник за всичко, което претендира за пълен разказ за езическото скандинавско сътворение, идва от трудовете на Снори.
Най-забележителната характеристика на Нифлхайм е, че той е царство на ужасяващ и леден студ. За един хиперборейски народ, който истински е оценявал потенциалната враждебност на дивата природа, тази корелация е напълно разбираема. Всъщност не можем да не си припомним, че за исландците „студът“ идва от Нифлхайм на север, владението на Хел. Тази връзка се илюстрира допълнително от местоположението на Хвергелмир, изворът на ледените скандинавски реки, в рамките на Нифлхайм:
Светът на мъглата, Нифлхайм, е създаден много преди земята да бъде оформена; и в средата му се намира кладенецът, наречен Хвергелмир, от който извират реките, наречени Илгр, Вид, Лейптр, Фьорм, Фимбултул, Сьол, Гунтра, Слидр, Хрид и Силгр.
Нифлхайм, светът на безчестните.
В допълнение към ролята си в създаването на космоса, Нифлхайм осигурява последно място за почивка на безчестните мъртви. Хел, зловещата великанка, чиито правила за починалите се управляват от нея, също обитава тук.
Това описание контрастира със славната атмосфера на другарство и празненства, които очакват воините във Валхала. Въпреки това, Нифлхайм се е считал за място за почивка на велики окултни знания, благодарение на душите на мъртвите, погребани там.
Всъщност, „страната на мъртвите, подземният свят или Нифлхел, е не само хранилище на целия живот, но и хранилище на цялото знание, а оттам и практиката за извличане на мъдрост от страната на мъртвите“. Потвърждавайки тази идея, Вафтруднир, хитрият великан, признава, че неговата мъдрост е до голяма степен събрана благодарение на различните му срещи с мъртвите.
