Използвана основно от германските народи преди навлизането на Римската империя и латинската азбука, руническата азбука представлява набор от 25 камъка, включващ една празна руна, представляваща неизвестното, и 24 рунически камъка. След падането на Римската империя руническата азбука се разпространява из цяла Европа.
Първоначално тя се е използвала за гадаене и магически ритуали, като достъп до нея са имали само посветените. Рунически гравюри са откривани върху надгробни паметници и амулети и др. Някои предполагат, че тази азбука произлиза от етруската, докато други посочват архаичната гръцка или римската азбука. Независимо от корените си, руническото писмо е претърпяло множество промени през своята история.
Руническата азбука: поглед към тази комуникационна система
С германски произход, руните се появяват през II век след Христа. Това са знаци или символи, гравирани върху камък, метал или дърво. Те са били използвани в келтските езици, а викингските гадатели са ги използвали за предсказване на бъдещето.
Руническата азбука или футарк е била използвана от англосаксонците за писане на староанглийски език. Скандинавците и германските народи са я използвали, за да пишат на готски старонорвежки. И за едните, и за другите, думата „футарк“ се отнася до тайно знание, до мистерия.
@leo_sage_art
Ако разгледаме първите ѝ 6 букви, руническата азбука се дели на две основни разновидности: стария футарк и младия футарк. Старият футарк се състои от 24 знака и е бил използван от 100 до 800 г. сл. Хр. Младият футарк от своя страна съдържа 16 символа и е бил използван от 800 до 1100 г. сл. Хр.
Средновековните руни са използвани от 1100 до 1500 г. и са много сходни с тези от младия футарк, с някои малки разлики, особено по отношение на фонетиката. Всяка от тези азбуки функционира подобно на латинската.
Как функционира руническата азбука?
Вероятно не сте очаквали да прочетете нещо подобно, но руническата азбука или футаркът функционира почти като всяка друга азбука. Думите се образуват чрез натрупване на букви. Към всяка руна е свързан един или повече звуци. Това, което отличава руните от другите азбуки, е фактът, че те се изработват чрез врязване в дърво или камък.
Директната последица е, че през повечето време те са представени само чрез прави вертикални или наклонени линии. В тях почти не се срещат хоризонтални или извити черти. Въпреки това, трябва да се отбележат някои специфики.
В тази писмена система руните не трябва да се дублират. С други думи, думи като „runaR rista“ и „doTTir“ ще се изписват съответно „runarista“ и „dotir“. Друга подробност, както може би сте забелязали в първия пример, е, че ролята на разделител между две думи не винаги се изпълнява от интервали. Понякога, вместо интервал, се поставя кръстче или една-две малки точки.
Важно е да се прави разлика между руната „R“ и руната „r“, тъй като първата се използва само за завършване на думи. Освен това, за разлика от стария футарк, по-модерният футарк съдържа по-малко руни, въпреки по-големия брой звуци. Това показва, че една единствена руна може да символизира няколко звука.
Четене на руните и тяхното значение
Важно е да се отбележи, че руните не са просто знаци за обикновена комуникация. Те принадлежат и към затворения кръг на гадателските изкуства и понякога се използват при изчертаването на пентакли.
При келтските и германските народи им се приписва Капацитет да насочват, да дават различна перспектива към живота и ситуациите. Тяхното използване позволява придобиването на способност за тълкуване на знаците, които те представляват, и за анализ на техните предсказания за бъдещето и за определени сфери от живота.
@le_laboratoire_du_dr_jekyll
Като такива, излишно е да казваме, че всяка руна, взета поотделно, има собствен смисъл или се отнася до конкретна концепция или идея. Именно с това те се различават от останалите азбуки.
За да разберете по-добре живота си и различните събития, които понякога се случват в него, може да бъде необходимо да използвате руните. Например, първите 6 руни от стария футарк се тълкуват така:
- Fehu = добитък, изобилие, растеж;
- Ūruz = силата на младия воин, желязо или дъжд;
- Þurisaz = тор, великан, трън;
- Ansuz = ас, бог, дъб;
- Raidō = пътуване, езда;
- Kaunan = изригване, кипене, язви.
В гадателската практика, основана на руните, трябва да се теглят камъни, върху които са гравирани тези символи. Гадателят се заема да свърже елементите един с друг и да ги интерпретира.
