Викингите са ни оставили свидетелства за своята култура: руни. Те могат да бъдат открити върху предмети, камъни, татуировки и др. Използвани както от викингите, така и в келтските езици, те образуват комуникационна система, съставена от 24 скандинавски знака или съзвездия.
Викингската азбука често се описва като имаща мистериозен произход и съдба, която изглежда неизменна. Тази прочута азбука е известна още под наименованието „футарк“ или руни. Думата „футарк“ произлиза от старонорвежкия термин „rûn“, който буквално се превежда като „тайно писмо“. Не е изненадващо, че тази азбука не е просто сбор от букви, а притежава и енигматична и мрачна страна.
Викингите и тяхната азбука
Разделена на три семейства, наречени етир на Тир, етир на Хагал и етир на Фрейр, всяко от които се състои от 8 руни, руническата азбука прилича на адаптация на етруската, ретийската, камунийската, италийската или латинската азбука. От друга страна, имената на някои букви са накарали изследователите да установят пряка връзка на тази система от символи с архаичната гръцка азбука.
Руническите надписи се четат от ляво на дясно, но и в обратната посока. Азбуката се състои от вертикални и наклонени черти, като руните почти нямат хоризонтални или извити линии. Това се дължи на факта, че парчетата кора, върху които са били гравирани, не са позволявали изписването на хоризонтални линии. Писането би било нечетливо поради нишките на дървото, а и самият материал би се нацепил или повредил.
С течение на годините светът е видял много варианти на руническата азбука. Най-старата версия на руните, „старият футарк“, се е състояла от 24 букви и е била използвана между II и VIII век.
@jeje_et_lulu
С появата на староанглийския език се появява друга форма на руническа азбука, състояща се от 36 руни и известна като футорк. Добавени са други форми, произлизащи от староанглийската азбука, като руните „торн“ и „уин“. След това старият футарк се опростява в нова версия, състояща се от 16 руни, известна като „новият футарк“.
Този последен вариант по-късно се опростява, за да даде началото на футарка от Халсинг. Около 1100 г. всички тези варианти изчезват и са заменени от средновековни руни, съставени от 27 букви. Най-новите версии на футарка са две: датската версия с къси клонки и норвежко-шведският вариант, който се отличава с дълги и къси клонки. В някои изолирани региони руните продължават да се използват до началото на XX век.
Използването на руните при викингите
Според викингската митология руните първоначално са открити от бог Один. Той прекарал 9 дни и 9 нощи, висейки с главата надолу на дърво, без да яде или пие, след което му било предадено познанието за руните. Във всеки случай руните имат гадателско значение.
В света на магията руните не са просто знаци от азбука, избрани на случаен принцип. Спомнете си, че Локи е бил подкрепян от викингските руни в амбицията си да получи власт над Тор. Тези символи имат име, произношение, значение и специфична история. Техният мистериозен аспект със сигурност не е плод на случайна творба с течение на времето. Викингите имали обичай да гравират руни върху дървени предмети или медальони, за да се предпазят от гнева на боговете. Духовното измерение е било от първостепенно значение в ежедневието им.
За тях е било огромна чест да умрат в битка. Те често се допитвали до викингските гадатели, за да се успокоят относно предстоящите битки. Това дори е било обичай сред вождовете, за които анализът на руните е служил за разкриване на съвършената воля на боговете.
@bdebalc
Руните в гадаенето
Руните обикновено са изписани върху малки камъни, които се продават от гадатели за хвърляне. Когато бъдат изтеглени от човек, те могат да разкрият информация, недостъпна за обикновените хора. Гадателят създава подходяща среда със свещи, тамян, нежна музика и т.н. Хвърлянето на руническите камъни се извършва почти като гледането на карти.
Те разкриват информация за миналото, настоящето и бъдещето. Във всеки случай само гадател, човек с екстрасензорни способности, човек, способен да свързва елементите един с друг, може да анализира и да даде правилното тълкуване на руните.
Приписва им се силата да установяват връзка между мъртвите и живите, тъй като са свързани с бог Один. Те илюстрират божественото, въображаемото, естественото, метеорологичното, растителното или човешкото. От друга страна, внимателният анализ на тяхната подредба в азбуката показва, че руните отразяват духовна еволюция.
Те са били използвани от викингите не само за комуникация, но и за разговор със свръхестествения свят. Руническите камъни са служили като коридор за преминаване от естествения към свръхестествения свят. Ще забележите, че те се използват в литературата, за да придадат мистерия на дадено събитие. Пример за това е „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, което започва с таен код, съставен от руни.
